Въведение

Орбитите са чифтни костни кухини разположени от двете страни на корена на носа. Намират се под предната черепна ямка и пред средната черепна ямка. Всяка орбита съдържа очната ябълка, зрителния нерв, екстраокуларните мускули, слъзния апарат, орбиталната мастна тъкан, фасция, нерви и съдове, които захранват всички тези структури.

Костна орбита

Кости изграждащи орбитата

Изградена е от седем кости, които ѝ придават пирамидална форма. Широката основа е напред към лицето, а върхът ѝ е обърнат към черепа:

1. Горна челюст (maxilla);
2. Ябълчна кост (os zygomaticum);
3. Челна кост (os frontale);
4. Решетъчна кост (os ethmoidale);
5. Слъзна кост (os lacrimale);
6. Клиновидна кост (os sphenoidale);
7. Небцова кост (os palatinum);

Кости изграждащи орбиталните ръбове

Орбитата е изградена от четири ръба - горен, долен, медиален и латерален:

1. Горен / супраорбитален ръб (margo supraorbitalis) – образуван е от орбиталната част на фронталната кост;
2. Долен / инфраорбитален ръб (margo infraorbitalis) – образуван е от зигоматичния израстък на максилата и орбиталния израстък на зигоматичната кост;
3. Латерален орбитален ръб (margo lateralis) – образуван е от фронталния израстък на зигоматичната кост;
4. Медиален орбитален ръб (margo medialis) – образуван е от фронталния израстък на максилата, слъзната кост и орбиталната част на фронталната кост;

Кости изграждащи орбиталните стени

Орбитата е съставена от четири стени - горна, долна, медиална и латерална:

1. Горна стена (paries superior) – орбиталната повърхност на фронталната кост и малкото крило на клиновидната кост;
2. Долна стена (paries inferior) – орбиталната повърхност на тялото на максилата, орбитална повърхност на зигоматичната кост и орбитален израстък на палатинната кост;
3. Медиална стена (paries medialis) – образува се от фронталния израстък на максилата, слъзната кост, орбиталната пластинка на етмоидалната кост и тялото на клиновидната кост;
4. Латерална стена (paries lateralis) – орбиталната повърхност на голямото крило на клиновидната кост и орбитална повърхност на зигоматичната кост;

Орбитални мускули

Това са седем чифта мускули, които включват шестте очедвигателни (четири прави и два коси) и повдигачът на горния клепач. Правите мускули имат общ произход - произлизат от фиброзен сухожилен пръстен, известен като пръстен на Цин. Той се намира зад очната ябулка в областта на върха на очната пирамида, пред зрителния канал. Те имат посока напред и се залавят за различни места от склерата на окото, движат го вертикално и хоризонтално. Косите мускули има ъглов ход и не започват от пръстенът на Цин, а от периоста на костите в областта и движат окото в сагитална посока. Очедвигателната мускулатура е специална и съставена от бързи влакна, устойчиви са на умора и се считат за най-активните в човешкото тяло. Движат се и по време на сън. Много по-добре инервирани са от другите скелетни мускули. Гъстотата на нервните влакна е 1:3 до 1:5, докато при останалите е над 1:50.

Прави мускули

1. Горен прав мускул (m. rectus superior);
2. Долен прав мускул (m. rectus inferior);
3. Медиален прав мускул (m. rectus medialis);
4. Латерален прав мускул (m. rectus lateralis);

Коси мускули

1. Горен кос мускул (m. obliquus superior);
2. Долен кос мускул (m. obliquus inferior);

Мускул, повдигащ горния клепач:

1. Мускул, повдигащ горният клепач (m. levator palpebrae superioris);

Нерви и ганглии в орбитата

1. Зрителен нерв (n. opticus, II черепномозъчен нерв);
2. Офталмичен нерв (n. ophthalmicus, първи клон на n. trigeminus, V1 черепномозъчен нерв);
   • Фронтален нерв (n. frontalis, произлиза от n. ophthalmicus, който е първи клон на n. trigeminus, V1 черепномозъчен нерв);
   • Супраорбитален нерв (n. supraorbitalis, произлиза от n. ophthalmicus, който е първи клон на n. trigeminus, V1 черепномозъчен нерв);
   • Супратрохлеарен нерв (n. supratrochlearis, произлиза от n. ophthalmicus, който е първи клон на n. trigeminus, V1 черепномозъчен нерв);
   • Слъзен нерв (n. lacrimalis, произлиза от n. ophthalmicus, който е първи клон на n. trigeminus, V1 черепномозъчен нерв);
   • Назоцилиарен нерв (n. nasociliaris, произлиза от n. ophthalmicus, който е първи клон на n. trigeminus, V1 черепномозъчен нерв);
   • Заден етмоидален нерв (n. ethmoidalis posterior, клон на n. nasociliaris);
   • Предeн етмоидален нерв (n. ethmoidalis anterior, клон на n. nasociliaris);
   • Инфратрохлеарен нерв (n. infratrochlearis, клон на n. nasociliaris);
   • Дълъг цилиарен / ресничест нерв / нерви - (n. nasociliaris longus, nn. nasociliares longi);
3. Окуломоторен нерв (n. oculomotoirus, III черепномозъчен нерв);
4. Цилиарен / ресничест ганглий (ganglion ciliare);
5. Трохлеарен / макаричков нерв (n. trochlearis, IV черепномозъчен нерв);
6. Отвеждащ нерв (n. abducens, VI черепномозъчен нерв);

Артериални съдове

1. Офталмичната артерия и нейните клонове (a. ophthalmica);
2. Инфраорбиталната артерия (a. infraorbitalis);

Венозна система

Вените в орбитата нямат клапен апарат, което прави лесно предаването на инфекции от орбитата към мозъчните структури.

1. Горна офталмична вена (v. ophthalmica superior);
2. Долна офталмична вена (v. ophthalmica inferior);

Слъзен апарат

Слъзният апарат участва в производството, движението и оттичането на течност от повърхността на очната ябълка (сълзи). Слъзният апарат се състои от жлеза с отделителни каналчета, слъзни каналчета, слъзна торбичка и назолакримален канал. Glandula lacrimalis се намира в горната и странична част на орбитата и се разделя на две части от m. levator palpebrae superioris - орбитална и палпебрална (по-малка). Жлезата отделя своят секрет в горната част на форникса на конюнктивата. Посоката на течността е непрекъсната и е от латерално към медиално. Разнася се по окото при акта на мигането. Слъзният секрет се събира медиално в слъзното езеро (lacus lacrimalis). Оттича се по слъзните каналчета (горно и долно, съотвестващи на клепачите). Преминават към горната и долна слъзната точка (punctum lacrimale), а от там към canaliculi lacrimales. Те се присъединяват към слъзния сак. Той се намира между crista lacrimalis anterior и crista lacrimalis posterior, зад медиалния палбебрален лигамент и пред слъзната част на m. orbicularis oculi. При движение на последния, слъзният сак се разширява и евакуира сълзите от конюнктивата.

Части на слъзния апарат

1. Слъзна жлеза и отделителни каналчета на слъзната жлеза (glandula lacrimalis et ductuli excretorii glandulae lacrimalis);
2. Слъзни каналчета (canaliculi lacrimales);
3. Слъзна торбичка (sacculus lacrimalis);
4. Назолакримален канал (ductus nasolacrimalis);

Fissura orbitalis superior

Горната орбитална фисура представлява цепковиден отвор в задната стена на орбитата, образуван изцяло от части на клиновидната кост. Горната граница e малкото крило, долната и латерална е голямото крило а медиалната - тялото. Преминаващите структури се разделят анатомично и функционално на три части - латерлана, средна и медиална. Това се определя от разположението им спрямо общия сухожилен пръстен (annulus tendineus communis / пръстен на Цин), който обгръща зрителния канал и централната част на цепката. Комуникира със средна черепна ямка.

Латерална част (странично от пръстенът на Цин)

1. Трохлеарен / макаричков нерв (n. trochlearis, IV черепномозъчен нерв);
2. Фронтален нерв (n. frontalis, произлиза от n. ophthalmicus, който е първи клон на n. trigeminus, V1 черепномозъчен нерв);
3. Слъзен нерв (n. lacrimalis, произлиза от n. ophthalmicus, който е първи клон на n. trigeminus, V1 черепномозъчен нерв);
4. Горна офталмична вена (v. ophthalmica superior);
5. A. meningea recurrens,  клон на a. lacrimalis или a. meningea media;

Средна част (преминаваща през / вътре в пръстенът на Цин)

1. Горна част на окуломоторния нерв (n. oculomotoirus, III черепномозъчен нерв) – осигурява двигателна инервация за горния прав мускул (m. rectus superior) и повдигача на горния клепач (m. levator palpebrae superioris);
2. Долна част на окуломоторния нерв (n. oculomotoirus, III черепномозъчен нерв) – осигурява двигателна инервация за медиалния прав (m. rectus medialis), долния прав (m. rectus inferior) и долния кос мускул (m. obliquus inferior), както и парасимпатикови влакна към цилиарния ганглий;
3. Назоцилиарен нерв (n. nasociliaris, произлиза от n. ophthalmicus, който е първи клон на n. trigeminus, V1 черепномозъчен нерв) – инервира сетивно роговицата, цилиарното тяло и етмоидалните синуси;
4. Отвеждащ нерв (n. abducens, VI черепномозъчен нерв)– осигурява двигателна инервация за латералния прав мускул (m. rectus lateralis);
5. Симпатикови влакна – симпатикови влакна към цилиарния ганглий;

Медиална част (под пръстена на Цин)

1. Долна офталмична вена (v. ophthalmica inferior) – понякога вариабилна. Може да премине през или под пръстрена на Цин. Отдренира се в кавернозния синус или криловидното венозно сплетение;

Fissura orbitalis inferior

Границите на долната орбитална фисура за разлика от горната се изграждат от няколко кости. Предномедиалната граница е изградена от горната челюст и небцовата кост. Заднолатералната от клиновидната кост и преднолатералната от ябълчната кост. Комуникира с птеригопалатиналната ямка (fossa pterygopalatina) и инфратемпораланта ямка (fossa infratemporalis).

Структури, преминаващи през фисурата

1. Инфраорбитален нерв (n. infraorbitalis част от n. maxillaris, клон на n. trigeminus, V2 черепномозъчен нерв) – преминава през едноименната бразда, канал и излиза през едноименният отвор на предната повърхност на горната челюст. Осигурява сетивност за долния клепач, бузата, горната устна и  част от горните зъби;
2. Ябълчен нерв (n. zygomaticus част от n. maxillaris, клон на n. trigeminus, V2 черепномозъчен нерв. Раделя се на n. zygomaticofacialis и n. zygomaticotemporalis) – инервиращи кожата на бузата и слепоочието, и пренасящ парасимпатикови влакна към слъзния нерв;
3. Орбитални клончета на птеригопалатинния ганглий (rami orbitales) – те са малки вегетативни и сетивни влакна, инервиращи надкостницата на орбитата (periorbita) и мускулът на Мюлер;
4. Инфраорбитална артерия (a. infraorbitalis) – произлиза от максиларната артерия (a. maxillaris) и има общ ход с n. infraorbitalis;
5. Инфраорбитална вена (v. infraorbitalis) – дренира кръв от пода на орбитата към криловидното венозно сплетение;
6. Венозен клон, свързващ долната офталмична вена с птеригоидното сплетение – вариабилен алтернативен път за венозен дренаж;

Орбитален връх

Орбиталният връх (apex orbitalis) е най-тясната, най-задна зона на орбитата, където се събират четирите костни орбитални стени. Той служи като основен невроваскуларен преход между интракраниалната кухина и орбитата.

Основни структури

Намират се в анатомичният регион на орбиталният връх, по-горе част от тях са разгледани подробно.

1. Зрителен канал (canalis opticus) – намира се в малкото крило на клиновидната кост, медиално спрямо орбиталния връх. През него преминават зрителният нерв (n. opticus, II черепномозъчен нерв), и a. ophthalmica;
2. Горна орбитална фисура (fissura orbitalis superior) – разполага се встрани и под зрителният канал;
3. Общ сухожилен пръстен (annulus tendineus communis / пръстен на Цин) – фиброзен пръстен, който обхваща зрителния канал и централната част на горната орбитална фисура;