Въведение

M. orbicularis oculi е плосък и широк кръгъл мускул, който покрива горния и долния клепач и загражда отвора на окото. Влакната му имат много посоки и както описва името му оформят окръжност. Намира се в няколко области: чело, периорбита, темпорална и инфраорбитална, като се слива с мускулите там.

M. orbicularis oculi произлиза от максилата, фронталната кост, слъзната кост, слъзния сак (saccus lacrimalis) и медиалния палебрален лигамент (lig. palpebrale mediale). Той се прикрепва към латералния палебрален шев, горната и долната тарзална пластина и към кожата и меките тъкани около ръба на костната орбита. Основната му роля е движението на клепачите - затваря окото волево и неволево. Интересно е, че около 88% от влакната в мускула са бързосъкращаващи се, докато около 12% са бавносъкращаващи. Спомага за отичането на сълзите, овлажняването на конюнктивата и участва в мимиката на лицето. Получава артериално кръвоснабдяване от клонове на вътрешната и външната каротидна артерии. Всички части се инервират от темпоралните и зигоматичните клонове на лицевия нерв. M. orbicularis oculi се състои от три части.

Орбитална част (pars orbitalis)

Орбиталната част е най-външната на m. orbicularis oculi. Обгражда костната орбита и затваря клепачите волево и неволево. Свързва се със съседните периферни мускули: m. frontalis, m. corrugator supercilii и m. depressor supercilii. За разлика от палпебралната част, която затваря слабо и леко клепачите, орбиталната се активира при нужда от силно мускулно съкращение. Това може да е защитна реакция, изражение на мимика и фокусиране.

Особености на орбиталната част:

1. Начало – носната част на фронталната кост, фронталния израстък на максилата и медиалния палпебрален лигамент (lig. palpebrale mediale);
2. Залавяне – латералният палпебрален шев (lig. palpebrale laterale), съседните мускули и меки тъкани;
3. Функция – силно и плътно затваря клепачите и стеснява очната цепка. Помага за придърпване на кожата на челото, слепоочието и бузата към окото, допринасяйки за изражения на лицето като присвиване на очите или намръщване. Има защитна функция, като ограничава светлинните дразнители, прах и вятър;
4. Инервация – темпоралните и зигоматичните клонове на лицевия нерв (n. facialis, VII черепномозъчен нерв);
5. Артериално кръвоснабдяване – ангуларната артерия (a. angularis), която е клон на a. facialis. В кръвоснабяването участва също и трансверзалната лицева артерия (a. transversa faciei), повърхностната слепоочна артерия (a. temporalis superficialis), супраорбиталната (a. supraorbitalis), супратрохлеарната (a. supratrochlearis) и медиалните палпебрални артерии (aa. palpebrales mediales), които са клоновена офталмичната артерия (a. ophthalmica). Към кръвоснабдяването могат да се споменат латералните палпебрални артерии (aa. palpebrales laterales), които са клонове на слъзната артерия (a. lacrmialis) и a. infraorbitalis;
6. Венозен дренаж – притоците на горната (v. ophthalmica superior) и долната (v. ophthalmica inferior) офталмични вени, лицевата вена (v. facialis) и повърхностната темпорална вена (v. temporalis superficialis);

Палпебрална част (pars palpebralis)

Палпебралната част е тънка и се намира в горния и долния клепач. Тя е отговорна за лекото затваряне на клепачите (мигане или затваряне на очите по време на сън), както и за рефлекторното затваряне на очите. Тази част от мускула поддържа очната ябълка и участва в овлажняването ѝ.

Особености на палпебралната част:

1. Начало – повърхностната част на медиалния палпебрален лигамент и съседната част на фронталния израстък на максилата;
2. Залавяне – латералният палпебрален шеф;
3. Функция – дърпа горния клепач надолу и повдига долния клепач, като нежно затваря клепачите при мигане. Палпебралната част също затваря клепачите рефлекторно и неволно. Участва в невербалната комуникация и помага в овлажняването на конюнктивата;
4. Инервация – темпоралните и зигоматичните клонове на лицевия нерв (n. facialis, VII черепномозъчен нерв);
5. Артериално кръвоснабдяване – ангуларната артерия (a. angularis), която е клон на a. facialis. В кръвоснабяването участва също и трансверзалната лицева артерия (a. transversa faciei), повърхностната слепоочна артерия (a. temporalis superficialis) и медиалните палпебрални артерии (aa. palpebrales mediales), които са клоновена офталмичната артерия (a. ophthalmica). Към кръвоснабдяването могат да се споменат латералните палпебрални артерии (aa. palpebrales laterales), които са клонове на слъзната артерия (a. lacrmialis);
6. Венозен дренаж – притоците на горната (v. ophthalmica superior) и долната (v. ophthalmica inferior) офталмични вени, лицевата вена (v. facialis);

Слъзна част (pars lacrimalis)

Слъзната част е малка, дълбока част от мускула, разположена в медиалния ъгъл на окото. Известна е още като дълбока палпебрална част и понякога се нарича мускул на Хорнер. Тази част работи в координация с останалите части от m. orbicularis oculi, за да подпомогне дренажа на сълзите.

Особености на слъзната част:

1. Начало – crista lacrimalis posterior на слъзната кост и прилежащата част на слъзния сак;
2. Заляване – горната и долната тарзална пластинка на клепачите и латералния палпебрален шев. Слива се с влакната на палпебралната част на m. orbicularis oculi;
3. Функция – придърпва клепачите медиално и компресия на слъзния сак, улеснявайки оттичането на сълзите през назолакрималния канал;
4. Инервация – зигоматичните клонове на лицевия нерв (n. facialis, VII черепномозъчен нерв);
5. Артериално кръвоснабдяване – ангуларната артерия (a. angularis) и a. dorsalis nasi, която е клон на офталмичната артерия (a. ophthalmica). Към кръвоснабдяването могат да се спомене a. infraorbitalis;
6. Венозен дренаж – v. angularis, която се оттича в лицевата вена (v. facialis), както горна (v. ophthalmica superior) и долна (v. ophthalmica inferior) офталмични вени, които се отдренират в кавернозния синус (sinus cavernosus);