Въведение

Дълъг и широк мускул. Простира през теменната част на главата от горната нухална линия на тилната кост до веждите. Състои се от две коремчета: окципитално (musculus occipitalis) и фронтално (musculus frotnalis). Коремчетата са с четириъгълна форма.

Свъзани са посредством дебела фиброзна тъкан, наречена епикраниална апоневроза (galea aponeurotica). Над тази структура се разполага кожата и подкожието. Съдържа множество нерви и кръвоносни съдове. Долният слой на апоневрозата е съставен от рехава съединителна тъкан. Това позволява на скалпа да се движи по костите на черепа. Фронталното коремче започва от епикраниалната апоневроза. Началото му е на нивото на коронарния шев, продължава напред и завършва в областта на веждите. Вмъква се в кожата и се слива с околните мускули. Тилното коремче започва от горната нухална линия и се слива с галеата в областта на ламбдоидния шев. M. occipitofrontalis не се залавя към костите на черепа, а само към galea aponeurotica. Това позволява движения на скалпа и изразяване на мимики.

M. frontalis (фронтално коремче на m. occipitofrontalis)

Тънък, плосък и повърхностно разположен мускул. Намира се под челото и е единственият, който повдига веждите. Това играе важна роля в мимиките и невербалната комуникация. Антагонистите на този мускул са m. corrugator supercilii и m. orbicularis oculi. Фронталният мускул е тънък и добре васкуларизиран. Част от повърхностната мускулоапоневротична система  (SMAS). Централната му част е по-дебела от периферната. Влакната му имат вертикална посока и ветрилообразно разпределение. Свързват се с дермата и съседни мускули: m. processus, m. corrugator supercilii и m. corrugator supercilii. Страничният ръб на фронталния мускул се простира обикновено до темпоралната линия на фронталната кост. При 45% от популацията двете глави на фротналния мускул са слети, а при 55% има съединителна тъкан между тях. Броят и шприната на главите варира при различните хора.

Особености на m. frontalis:

1. Начало – епикраниалната апоневроза близо до короналния шев на черепа (приблизително на линията на косата);
2. Залавяне – повърхностните влакна се свързват с кожата (дермата) и подкожната тъкан на веждите и корена на носа. Дълбоките влакна се кръстосват с влакната на мускулите procerus, orbicularis oculi и corrugator supercilii;
3. Функция – премества предната част на скалпа назад и повдига веждите, създавайки хоризонтални кожни бръчки на челото. Съкращенията на мускула предизвикват изражения на лицето като учудване, изненада и шок;
4. Инервация – темпоралните клонове на лицевия нерв (n. facialis, VII черепномозъчен нерв);
5. Артериално кръвоснабдяване – фронталния клон на повърхностната темпорална артерия (a. temporalis superficialis), която е клон на външната каротидна артерия (a. carotis externa). Супраорбиталната (a. supraorbitalis) и супратрохлеарната (a. supratrochlearis) артерии, които са клонове офталмичната артерия (a. ophthalmica). Те произлизат от вътрешната каротидна артерия (a. carotis interna);
6. Венозен дренаж – супратрохлеарната (v. supratrochlearis) и супраорбитална (v. supraorbitalis) вени;

Мускул Окципиталис (окципитално коремче на m. occipitofrontalis)

Тънък и плосък мускул, който покрива окципиталната област на черепа. Свързан е с фронталното коремче чрез galea aponeurotica. M. occipitalis издърпва скапла назад.

Особености на m. occipitalis:

1. Начало – страничните две трети от горната нухална линия на тилната кост. Може да се простира и до мастоидния израстък на темпоралната кост;
2. Залавяне – епикраниалната апоневроза;
3. Функция – прибира скалпа;
4. Инервация – задният аурикуларен нерв (n.auricularis posterior) на лицевия нерв (n. facialis, VII черепномозъчен нерв);
5. Артериално кръвоснабдяване – окципиталните клонове на задната аурикуларна артерия (a. auricularis posterior) и тилната артерия (a. occipitalis). Двете артерии са клонове на a. carotis externa;
6. Венозен дренаж – тилната вена (v. occipitalis). Дренира се във вътрешната югуларна вена (v. jugularis interna) или задната аурикуларна вена (v. auricularis posterior);