Въведение

M. obliquus superior е най-дългият очедвигателен мускул с най-дълго сухожилие. Той е свързан и с горния прав мускул чрез френулум на междумускулната преграда. Ходът му е по медиалната горна повърхност на очницатам достига до трохлеата (макаричка). Това е структура изградена от фиброхрущял и се намира в едноименната ямка на фронталната кост. След като m. obliquus superior премине през трохлеата, променя хода си назад и настрани, и пресича очната ябълка. Минава под горният m. rectus superior и достига мястото си на залавяне.

Особености на m. obliquus superior

1. Начало – от тялото на клиновидната кост, до пръстенът на Цин;
2. Залавяне – трохлеята на орбиталният ръб, задната и горната повърхност на склерата - зад мястото на залавяне на m. rectus superior;
3. Функция – движение надолу, абдукция и интроцзия на очната ябълка;
4. Инервация – трохлеарният невр (n. trochlearis, IV черепномозъчен нерв);
5. Артериално кръвоснабдяване – горният мускулен клон на a. ophtalmica;
6. Венозен дренаж – v. ophtalmica superio et v. ophtalmica inferior, които се отдренират в sinus cavernosus - това е един от пътищата за предаване на инфекции от лицето към мозъка;