Ако тези медикаменти водят до остеонекроза, то значи спирането им ще довете до излекуване:
Бифосфонатите имат полуживот в костите 10 години. Това значи, че ще се изчерпат от организма за около 40-50 години. Спирането им води понякога до подобряване на клиничната картина, но рядко до излекуване. Спирането на бифосфонатите може да доведе до излекуван на пациентите с остеопороза. Моето мнение за пациентите с остеопороза е, че хирургичното лечение трябва да започне възможно най-скоро, когато имаме индикациите. Моноклоналните антитела, като XGeva и Prolia (денозумаб) имат полуживот от 28 дни и техният ефект се изчерпва на шестия месец. Не е задължително на шестия месец пациентът да отдели секвестър (мъртва кост) и да се самоизлекува. При някои пациенти това се случва по-рано от шестия месец, при други може да чакаме повече от 6, 7 дори и повече месеци. Въпреки че състоянието на челюстите може да се подобри, ако при основното заболяване(остеопороза, онкологично) има влошаване то същите медикаменти се налага да се продължат. Режимът за промяна на приема на медикаментите се съгласува с лекуващия лекар и оралния или лицево-челюстен хирург.
Профилактика на заболяването:
Тъй като лечението е изключително трудно, то консултация с орален хирург и зъболекар преди антирезорбтивната терапия е важно. Състоянието на зъбите на пациентите, често е много лошо (бел. автор). Преди започването на такава терапия е добре неперспективните зъби да се екстрахират, костните ръбове да се загладят и раните да се оставят да зарастват поне месец. Маркс (отривателят на това заболяване) казва, че дори полуретинираните мъдреци задължително подлежат на екстракция преди антирезорбтивна терапия.
Екстракция на зъби по време на антирезорбтивна терапия:
Екстракцията на зъби е основна причина за възникването на заболяването. При пациенти на антиангиогенна терапия или такива с тирозин киназни инхибитори след кратко спиране, екстракцията е възможна без много усложнения. Такива на терапия с бифосфонати и моноклонални антитела екстракцията има висок риск да доведе до некроза. Една от основните грешки обаче е, когато един зъб създава проблеми, същият да не се извади. Той остава в устата клати се няколко месеца и после сам пада. Под него вече има налична некроза. Такива зъби се екстрахират по специален хирургичен способ, доказан от голямо проучване в литературата. Екстракцията на зъби не се препоръчва при некроза, която е агресивна с неопределени граници и зъбите се разклащат от самото засягане на костта, без да причиняват сами те инфекция. В тези случаи се прави преценка за промяна на терапевтичния план и след това се пристъпва към някаква хирургична манипулация.
Алтернативна терапия:
При пациентите с остеопороза може да се използва терипаратид с много добри клинични резултати. Такава терапия при онкоболните е невъзможна.
Всички специалисти ли разбират от лечението на заболяването:
За съжаление отговорът е не. Много често пациентите минават на дълга консервативна терапия и моментът за операцията и евентуално излекуване се забавя.
Всички ли оперирани пациенти са излекувани:
Тези с остеопороза се доближават до почти пълен успех. За съжаление при онкоболните пациенти заболяването е по-агресивно и не винаги хирургичното лечение е успешно. Понякога след хирургично лечение, заболяването прогресира, стига се до фрактура на челюстите и пълната им загуба.
