Патогенеза на заболяването:
Най- общо, бифосфонатите и моноклоналните антитела блокират костният метаболизъм. Това води до нарушения в кръговрата на образуване и резорбция на костта. Поради дъвкателното натоварване метаболизмът на челюстите е около десет пъти по- ускорен от другите кости на тялото. Това ги прави патогномично място за заболяването. Антиангиогенните медикаметни и тирозин киназните инхибитори имат свое специфично действие основаващо се на медикаментозния им ефект. Тези медикаменти няма да се разглеждат подробно, тъй като спирането на приема им води до бързо облекчаване и много често излекуване на пациентите. Успоредно с това комбинацията им заедно с антирезорбтивните медикаменти, може да доведе до много агресивно и сериозно заболяване.
Диагностициране на заболяването:
Може да стане посредством симптомите на пациента и клиничен преглед. Най- често се визуализира гнойна фистула или оголена кост.
Сериозно заболяване ли е медикаментозно индуцираната остеонекроза?
Повечето пациенти живеят годни с това заболяване. Отразява се значително на качеството на живот. Рядко води до развитие на сериозни абсцеси и флегмони. В повечето случаи има хронично протичане.
Какви образни изследвания доказват заболяването?
Много колеги правят т. нар. панорамна снима, която според мен и моят клиничен опит не може да даде никаква адекватна информация. Винаги се прави компютърна томография или т. нар. CBCT. Когато се направи такъв тип изследване много често се вижда дори къде е рисковото място за остеонекроза преди да е започнала. Има развитие на т. нар. реактивна остеосклероза.
PET- скенерът и сцинтиграфията имат ли някаква стойност при диагностицирането на това заболяване?
Това са изследвания, които могат да покажат още в зародиш некроза, която не се е развила клинично. Изключително ценни са и нямат еквивалент. Проблемът при тях е, че засегнатата челюст продължава да "свети" дори и след като е излекувана. Друга особеност е, че рентгенолозите не винаги разчитат челюстите по време на тези образни изследвания. Ако имате съмнения за некроза и Ви предстои такава диагностика, помолете да направят разчитане и на челюстите Ви.
Вече сте диагностициран/а с некроза на челюстите, как може да разберете колко сериозно е то?
Некрозата в горната челюст протича по- леко отколкото в долната. Понякога горната челюст се самоограничава и самоизлекува. Това при долната челюст почти никога не се наблюдава. Един от най- тревожните симптоми, които пациентът може да изпита е изтръпване на устната от страната на некрозата, ако тя се намира на долната челюст. Това значи че или е агресивен тип, или е много напреднала.
До какви усложнения може да доведе?
Възпаление, болка, изтичане на гной, неприятен вкус, неприятен мирис, комуникация между устната кухина, синуса и носа, изтичане на течности и храна през носа, счупване на долната челюст и други.
Какво е лечението на остеонекрозата:
Два основни типа
Консервативно: Приемат се болкоуспокоителни, антибиотици и раните се промиват с антисептични разтвори. Няма никакви конкретни препоръки кое най-много помага или кой разтвор е най-добър при това заболяване. Консервативното лечение често следва някакъв протокол, но при неуспех на първите един два медикамента, се минава на принципа проба-грешка. Изписва се нещо на пациента, ако не помогне се сменя медикамента, докато не се стигне до този, който най-добре повлиява клиничната ситуация. Понякога симптомите не могат или почти не се овладяват с консервативните методи на лечение. Консервативните методи в изключително редки случаи водят до излекуване на заболяването.
Хирургично: Цели премахване на некротичните участъци облекчаване на симптомите или пълно излекуване. При пациентите с остеопороза излекуването след хирургично лечение се доближава до 100 процента. Много по-различни са резултатите при онкоболните. При тях има излекуване около 60-70 процента и то при ранна диагностика. От нашите пациенти сме видели, че ако се реагира в първите 3-6 месеца при пациент, подходящ за хирургично лечение то много често резултатът е много добър. Понякога забавяме пациентите, защото трябва да спрем медикаментите, което не се отразява на изхода от лечението. Рецидивите са чести. Случва се пациентите да бъдат оперирани няколко пъти. Добрите новини са, че имаме излекувани пациенти, които са в ремисия вече около 4 години. За съжаление при единични пациенти хирургичното лечение води до развитие на по-агресивна некроза и понякога счупване на челюстите.
